Надежда в поезията
В срещата ми с Мариса Дейвис през 2017 година се почувствах като свидетел на нещо необикновено. Тя беше млада поетеса, наскоро завършила университета Вандербилт, тогава още беше в началото на своя път. Въпреки това, когато тя прочете стиховете си, почувствах, че светът около нас се разтваря, а цветността му се възвръща. Не можех да повярвам, че тази силна, мъдра гласова е на толкова ранна възраст, и това се запечата в съзнанието ми. В нейното стихотворение, което тогава запомних, имаше една силна мисъл: „Дори пепелта може да издигне храм“. Тази мисъл ми остана като символ на надеждата — дори в най-големите разрушения, може да се намери семето на ново начало. Тази идея за възможността за растеж, скрита в моментите на разруха, е като пулс, който преминава през цялата й дебютна колекция „Краят на империята“. В нея Мариса се превъплъщава в глас, който говори за духовното и домашното, за обреченото и за смелостта, за земята и за небесата. Тази книга е като пътешествие — тя ни води от малките градове на Кентъки до апокалипсисите, случващи се в Бейрут, като ни среща с невидимите рани на света и с надеждата, която все още проблясва вътре в тях. Тя използва езика си, за да търси думи, които да разчупят безнадеждността и да събудят въображението за възможност. Когато разговарях с нея за книгата, Мариса обясни, че е искала да намери език, който да отнеме усещането за безпомощност, което често ни обзема днес. Поезията за нея е инструмент за въображение и съпричастност, за да можем да видим светлината дори в най-тъмните моменти. В нейните стихове, като в една сложна мрежа, се преплитат гласове — на библейски фигури, митологични герои, дори и на обикновени предмети като червен пипер. Тя обяснява, че тези гласове й помагат да погледне към себе си и към света с различни очи, да намери общото в различното и да създаде мостове между миналото, настоящето и бъдещето. Тази многообразност на гласовете, които използва, е като музика — тя създава хармония, която резонира в сърцето. За нея формата е първият контакт на читателя с произведението, преди дори да разбере съдържанието. Всяка поезия е като карта, която трябва да бъде изследвана, за да се разбере цялата й дълбочина. Тя използва пространството на страницата като средство за разказване — разчупва структурата, за да изрази сложността и обема на темите си. Това е нейният начин да създаде топография, която води читателя през безкрайни пейзажи на емоции и идеи. Когато говорим за поезия и нейното място в света, Мариса цитира Одри Лорд, която казва, че поезията е начинът, по който даваме име на безименните неща, за да можем да мислим. За нея, колекцията е опит да назове системите на насилие, които често остават невидими — системите, които ни оплетат в мрежи от социална несправедливост. Тя се стреми да създаде пространство за надежда, за да можем да се борим за по-добър свят, като вярваме, че всеки от нас има дълг към другите и към земята. Обсъждайки връзката между поезия и империя, Мариса подчертава, че езикът е инструмент за създаване на реалността. Поезията може да разчупи властта, да разобличи лъжите и да създаде нови перспективи. Тя е начин да се противопоставим на доминацията, да изразим съпричастност и да създадем мостове на разбиране. В този смисъл, поезията не е просто изкуство — тя е акт на съпротива и на надежда. Мариса говори за колективното „ние“, което иска да стане — за хората, които трябва да се обичат, да се борят и да се събират заедно. Тя мечтае за свят, в който хората ще могат да живеят свободно, без страх и насилие, в хармония с природата и помежду си. За нея, това е голямата й надежда — да създадем общество, в което всеки ще се чувства като част от едно цяло, където любовта и съпричастността ще бъдат основните ценности. Тази поетична визия за бъдещето е като светлина в мрака — тя ни напомня, че дори и в най-тъмните времена, надеждата и съпротивата могат да създадат нов свят, по-справедлив и по-любящ. За Мариса, колективното „ние“ е бъдещето, към което трябва да се стремим, и в това желание се крие силата да променим света.
|
|
Експресивно
Динамиката на приятелството в ерата на социалните мрежи
Историята на приятелството е една от най-древните и универсални теми в литературата. В новия роман на Емили Неменс "Clutch", пет жени - Hillary, Reba, Greg, Carson and Bella - показват как дългогодишното приятелство може да устои на различни предизвикател ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Дигиталният клуб в Попово - безплатен достъп до нови технологии за всички!
В Народно читалище “Св. св. Кирил и Методий - 1882” в Попово стартира нов Център за обучение по дигитални компетенции, който включва дигитален клуб. Инициативата цели да предостави равен и безплатен достъп до съвременна техника, интернет и онлайн образователни ...
Валери Генков
|
Веселин Янчев разкрива нови документи за септемврийското въстание
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Четенето на глас е ключово за разбирането на текста, подчертава проф. Светла Коева
Четенето на глас играе ключова роля в образованието на децата, особено в началните класове. Проф. д-р Светла Коева, директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките (БАН), подчерта значението на ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Достъп до литература за всички в Югоизточна България
Инициативата „Дари книга, подари любов“ продължава да вдъхновява и обединява общности в България, като предоставя достъп до литература и култура в по-малките населени места. Организаторите от издателство „Кибеа“ обявиха, че през февруар ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Димитър Чорбаджийски - Чудомир: уникалността на един български творец
Научна конференция в Казанлък ще разгледа темата „Никой не е по-силен от слабостите си“, посветена на живота и творчеството на известния български писател и художник Димитър Чорбаджийски, познат на широката публика като Чудомир. Събитието е планира ...
Валери Генков
|
Експресивно
Дигиталният клуб в Попово - безплатен достъп до нови технологии за всички!
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Миглена Ганчева: "Средствата от базара ще обогатят библиотеката ни"
Ангелина Липчева
|
Професионалната гимназия по механоелектротехника (ПГМЕТ) в Ловеч се подготвя за значимо събитие, отбелязвайки своята 67-годишнина. Празненствата ще започнат с благотворителен базар, който носи името „С кауза за знанието“. Директорът на гимназията, Миглена Ганчева, сподели, че целта на събитието е да се съберат средства за обновяване на библиотеката на училището. „С парите, к ...
|
Подиум на писателя
Олимпийският идеал: Как "Citius, altius, fortius" вдъхновява поколения спортисти
Добрина Маркова
|
|
14:04 ч. / 29.08.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 43661 |
|
В срещата ми с Мариса Дейвис през 2017 година се почувствах като свидетел на нещо необикновено. Тя беше млада поетеса, наскоро завършила университета Вандербилт, тогава още беше в началото на своя път. Въпреки това, когато тя прочете стиховете си, почувствах, че светът около нас се разтваря, а цветността му се възвръща. Не можех да повярвам, че тази силна, мъдра гласова е на толкова ранна възраст, и това се запечата в съзнанието ми. В нейното стихотворение, което тогава запомних, имаше една силна мисъл: „Дори пепелта може да издигне храм“. Тази мисъл ми остана като символ на надеждата — дори в най-големите разрушения, може да се намери семето на ново начало.
Тази идея за възможността за растеж, скрита в моментите на разруха, е като пулс, който преминава през цялата й дебютна колекция „Краят на империята“. В нея Мариса се превъплъщава в глас, който говори за духовното и домашното, за обреченото и за смелостта, за земята и за небесата. Тази книга е като пътешествие — тя ни води от малките градове на Кентъки до апокалипсисите, случващи се в Бейрут, като ни среща с невидимите рани на света и с надеждата, която все още проблясва вътре в тях. Тя използва езика си, за да търси думи, които да разчупят безнадеждността и да събудят въображението за възможност.
Когато разговарях с нея за книгата, Мариса обясни, че е искала да намери език, който да отнеме усещането за безпомощност, което често ни обзема днес. Поезията за нея е инструмент за въображение и съпричастност, за да можем да видим светлината дори в най-тъмните моменти. В нейните стихове, като в една сложна мрежа, се преплитат гласове — на библейски фигури, митологични герои, дори и на обикновени предмети като червен пипер. Тя обяснява, че тези гласове й помагат да погледне към себе си и към света с различни очи, да намери общото в различното и да създаде мостове между миналото, настоящето и бъдещето.
Тази многообразност на гласовете, които използва, е като музика — тя създава хармония, която резонира в сърцето. За нея формата е първият контакт на читателя с произведението, преди дори да разбере съдържанието. Всяка поезия е като карта, която трябва да бъде изследвана, за да се разбере цялата й дълбочина. Тя използва пространството на страницата като средство за разказване — разчупва структурата, за да изрази сложността и обема на темите си. Това е нейният начин да създаде топография, която води читателя през безкрайни пейзажи на емоции и идеи.
Когато говорим за поезия и нейното място в света, Мариса цитира Одри Лорд, която казва, че поезията е начинът, по който даваме име на безименните неща, за да можем да мислим. За нея, колекцията е опит да назове системите на насилие, които често остават невидими — системите, които ни оплетат в мрежи от социална несправедливост. Тя се стреми да създаде пространство за надежда, за да можем да се борим за по-добър свят, като вярваме, че всеки от нас има дълг към другите и към земята.
Обсъждайки връзката между поезия и империя, Мариса подчертава, че езикът е инструмент за създаване на реалността. Поезията може да разчупи властта, да разобличи лъжите и да създаде нови перспективи. Тя е начин да се противопоставим на доминацията, да изразим съпричастност и да създадем мостове на разбиране. В този смисъл, поезията не е просто изкуство — тя е акт на съпротива и на надежда.
Мариса говори за колективното „ние“, което иска да стане — за хората, които трябва да се обичат, да се борят и да се събират заедно. Тя мечтае за свят, в който хората ще могат да живеят свободно, без страх и насилие, в хармония с природата и помежду си. За нея, това е голямата й надежда — да създадем общество, в което всеки ще се чувства като част от едно цяло, където любовта и съпричастността ще бъдат основните ценности.
Тази поетична визия за бъдещето е като светлина в мрака — тя ни напомня, че дори и в най-тъмните времена, надеждата и съпротивата могат да създадат нов свят, по-справедлив и по-любящ. За Мариса, колективното „ние“ е бъдещето, към което трябва да се стремим, и в това желание се крие силата да променим света.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Патрик Лумумба става символ на борбата за права след протест в ООН
През февруари 1961 година светът научава за трагичната съдба на Патрис Лумумба, първия министър-председател на новосъздадената Демократична република Конго. Лумумба, който беше символ на независимостта и надеждата за африканските народи, бе екзекутиран в края ...
|
Избрано
Далай Лама - "Политическа манипулация срещу Китай"
Китайските власти изразиха своето недоволство относно присъждането на престижната награда "Грами" на Далай Лама, определяйки това действие като инструмент за политическа манипулация, насочена срещу страната. Според информация от Асошиейтед прес, говорителят ...
|
Милена Димитрова съчетава митология и съвременност в „Любовна читанка“
|
Ако сте поропуснали
Нови романтични и социални открития в преведената литература
В следващите месеци, светът на преведената литература предлага разнообразие от истории, които разкриват сложността на човешките преживявания. Тези произведения не само че предлагат уникални перспективи, но и разглеждат теми, свързани с идентичността и ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |